Какви са взаимовръзките между семейните положения “разведени” и “женени” при родителите и семейните положения “разведени” и “женени” при поколението, отгледано от тези родители? Защо този въпрос заслужава внимание и проучване? В сравнение с децата на неразведени родители за децата на разведените родители е по-вероятно да живеят с партньор на семейни начала (Cherlin et al., 1995). Изучавана е връзката на родителския развод с академичните постижения (Soria & Linder, 2014; Potter, 2010), с депресията, тревожността, със суицидните опити (Auersperg et al., 2019; Sands et al., 2017). Изследванията потвърждават социо-психологическата значимост на взаимовръзките между родителското семейно положение и семейното положение при поколението. Корелацията между родителския развод и семейния статус на поколението рядко е основен изследователски въпрос. Той е социалнозначим проблем, тъй като повишава риска от развод при децата, които от своя страна при развод ще повишат шанса за същия проблем при своите деца, като по този начин разводът се “предава” през поколенията.
Родителският развод повишава вероятността за развод при поколението (Teachman, 2002). Tози ефект е статистически значим и е най-силен при жените от европеидната раса, среден е по сила при останалите комбинации от пол и раса, като възможно обяснение за ефекта е, че при децата от разведени семейства има “по-ниска обвързаност с брака” (Glenn & Kramer, 1987). В сравнение с хората от неразведени семейства мъжете с разведени родители имат с 35% повече разводи, а жените – с 60% повече разводи (Glenn & Shelton, 1983). Данните от изследване с 1471 души показват, че разведени са повече от децата на разведените в сравнение с децата на неразведените родители (Mustonen et al., 2011). Според същото изследване родителският развод влияе повече на децата от женски пол, при тях има по-ниска самооценка и по-неудовлетворяващи връзки, което не се наблюдава при мъжете. Разводът не влияе негатвино на мъжете от поколението, отраснали при по-висок стандарт на живот (Keith & Finlay, 1988). От анализа на данните от друго проучване за въздействието на развода е установено, че при поколението на разведени родители има по-висока вероятност за развод (Keith & Finlay, 1988). Има значима връзка между родителския развод и развода на жените, чиито майки са с висок образователен ценз. При жените от поколението на тези майки ефектът на родителския развод е най-силен. Много деца са в рискова група поради родителски развод, важно е да се проучват последиците от него.
Използвана литература:
Auersperg, F., Vlasak, T., Ponocny, I., & Barth, A. (2019). Long-term effects of parental divorce on mental health–A meta-analysis. Journal of Psychiatric Research, 119, 107-115.
Cherlin, A. J., Kiernan, K. E., & Chase-Lansdale, P. L. (1995). Parental divorce in childhood and demographic outcomes in young adulthood. Demography, 32(3), 299-318.
Glenn, N. D., & Kramer, K. B. (1987). The marriages and divorces of the children of divorce. Journal of Marriage and the Family, 811-825.
Glenn, N. D., & Shelton, B. A. (1983). Pre-adult background variables and divorce: A note of caution about overreliance on explained variance. Journal of Marriage and the Family.
Keith, V. M., & Finlay, B. (1988). The impact of parental divorce on children’s educational attainment, marital timing, and likelihood of divorce. Journal of Marriage and the Family, 797-809.
Mustonen, U., Huurre, T., Kiviruusu, O., Haukkala, A., & Aro, H. (2011). Long-term impact of parental divorce on intimate relationship quality in adulthood and the mediating role of psychosocial resources. Journal of Family Psychology, 25(4), 615.
Potter, D. (2010). Psychosocial well‐being and the relationship between divorce and children’s academic achievement. Journal of marriage and family, 72(4), 933-946.
Sands, A., Thompson, E. J., & Gaysina, D. (2017). Long-term influences of parental divorce on offspring affective disorders: A systematic review and meta-analysis. Journal of affective disorders, 218, 105-114.
Soria, K. M., & Linder, S. (2014). Parental divorce and first-year college students’ persistence and academic achievement. Journal of Divorce & Remarriage, 55(2), 103-116.
Teachman, J. D. (2002). Childhood living arrangements and the intergenerational transmission of divorce. Journal of Marriage and Family, 64(3), 717-729.
Източници на снимките: