Епилепсията представлява заболяване на нервната система, изразяващо се в получаване на непровокирани припадъци. При наличие на епилепсия мозъчните неврони изпращат некоординирани сигнали към различни части на тялото, които водят до мускулни конвулсии, абнормална работа на жлези и други телесни функции. Тези ирегуларни бързи изпращания на електрически и химически сигнали се случват изключително бързо – повече от 300 пъти в секунда, което е много над нормалния брой.
Следва да се отбележи, че не всички пристъпи са вследствие на епилепсия. Те може да бъдат причинени от много различни фактори, като част от тях са мозъчни увреждания и травми, други заболявания на нервната система, висока температура, инфекции, дисбаланс на някои микроелементи в организма. Трябва да се отбележи, че епилептичните припадъци са спонтанни, но има различни фактори, които могат да бъдат тригъри (задействащи) на припадъците. Те самите не причиняват припадъци, но спомагат за проявлението им. Това могат да бъдат ярки мигащи светлини (фотосензитивна епилепсия), алкохол, наркотични вещества, недоспиване, стрес, някои видове лекарствени продукти, както и дехидратацията.
Има множество физически опасности при наличие на епилепсия – наранявания при получаване на припадък, риск от получаване на допълнително увреждане на мозъка при пристъп, странични ефекти от медикаментите за контролиране на заболяването, задавяне със слюнка или стомашно съдържание при пристъп, status epilepticus (множество непрекъсващи припадъци един след друг, без възстановяване или идване в съзнание между тях), SUDEP (внезапна неочаквана смърт на човек с епилепсия).
За съжаление поради наличието на толкова тежки физически симптоми не се обръща адекватно внимание на психичното здраве на хората с епилепсия, а заболяването им оказва влияние на менталното състояние, следва това да се отбелязва като фактор по-често. В изследване на Кобау и колеги е анализирана взаимовръзката между епилепсията и две променливи – депресия и тревожност, които са измерени чрез себеотчет при 4345 изследвани лица от САЩ (Kobau et.al., 2006). В проучването е установено, че при хората с диагностицирана епилепсия е 3 пъти по-висок рискът от депресивен епизод, отколкото при хората без епилепсия. Кобау и колеги добавят, че рискът от развиване на симптоматика на тревожни разстройства е два пъти по-висок при епилептиците в сравнение с риска от развиване на същите симптоми при хора, които не страдат от епилепсия. Резултатите от това изследване подчертават ясно необходимостта лекуващите специалисти да провеждат скрининг за депресия и тревожност при пациентите си с епилепсия, тъй като те са рискова група, застрашена от споменатата симптоматика. Ключово е да бъде насочено вниманието към психичните потребности на хората с епилепсия, за да може да бъде подобрено общото им състояние посредством адресиране на менталните страдания, които съпровождат епилепсията. Решение на този на пръв поглед „невидим“ проблем е именно въвеждането на рутинен скрининг като мярка, благодарение на която коморбидните заболявания ще бъдат забелязани и отчетени още в началните си етапи, което ще позволи вземане на мерки възможно най-рано след появата на симптоми на психично страдание.
Качеството на живот значително се повлиява при епилептиците, тъй като неврологичното им заболяване негативно изменя функционирането им в различни аспекти – когнитивен, социален, емоционален и поведенчески. Пример за това е притеснението от внезапен припадък, поради което е силно ограничена самостоятелността на индивида, понеже не е безопасно да остава напълно сам. При пристъп е рисково болният да е без надзор, тъй като може да се нарани, да се удари и да има нужда от медицинска помощ. Освен това общото състояние след пристъпа носи своите рискове – човекът е замаян и понякога дезориентиран за известно време, за да се осигури безопасността му е наложително да присъства близък, който да се погрижи за него. Поради тази уязвимост страдащият от епилепсия не бива сам да ходи на отдалечени места, например на риболов, планина или дори дълга разходка сам. Също така е важно да има придружител, особено когато температурите са високи през лятото, защото това е задействащ фактор за епилептичен пристъп, а при припадък някъде навън човекът може да падне, да се удари, да припадне на пътя край колите, докато се движи, или да не може да се прибере до вкъщи безопасно след пристъпа, понеже е дезориентиран, замаян и твърде отпаднал. Напрежението и тревожността от това, че болният не бива да е сам го задължават да се съобразява с тази своя уязвимост. Това може да породи и страх от това да бъде сам вкъщи, защото дори при получаване на припадък там, а не навън на опасно място (до река, на планина, в гората, докато тича и т.н.), отново има сериозни рискове, когато човекът е без надзор при пристъпа – може да се нарани сериозно, например при падане да си удари главата в остър ръб, а може и да си глътне езика и да се задуши. Затова е препоръчително да не остава сам – близък човек знае как да обезопаси средата при пристъп, да предпази епилептика, да го заведе на лекар, да извика линейка или да се погрижи за повърхностни рани, ако има такива вследствие на припадъка.
Епилепсията ограничава възможностите за придвижване, като въпреки, че няма законова забрана за управляване на моторни превозни средства за хора с епилепсия, рискът при управлението им за живота и здравето, не само на епилептика, но и на останалите участници в движението, е твърде голям. Епилепсията ограничава много възможностите за работа, като както шофирането, така и управлението на машини, инструменти и повечето физически дейности носят потенциални опасности за безопасността на болния и на околните. Страда и самооценката и увереността на мъжете с епилепсия, тъй като за тях е неприятно това, че не бива да шофират, това ги разграничава от останалите мъже и на младини може да се стигне и до подигравки по темата. Дори и да няма такива, е затормозяващо усещането за ограниченост и неравноправие от това, че приятелите вече шофират, а епилептикът не трябва да го прави. Това може да доведе и до опити да се шофира от гордост и „за да не остана по-назад от останалите“ въпреки противопоказанията и опасностите, при пристъп по време на шофиране последствията могат да бъдат фатални и непоправими.
Посочените особености, придружаващи заболяването, могат да доведат до страх да се излиза от вкъщи, неспособност за участие в желани дейности, чувство на силна несигурност и тревожност, когато епилептикът е останал без любимите си хора вкъщи. Обичайни ежедневни дейности се превръщат в предизвикателство, дори къпането крие рискове, защото при пристъп и падане в банята физическите наранявания могат да бъдат тежки и дори фатални, ако няма кой да окаже помощ навреме. Всичко това утежнява живота на страдащия и неминуемо влияе на психичното му здраве, причинявайки опасения за собствената безопасност, силна несигурност и дори чувство на гняв и вина, произлизащо от необходимостта да се разчита на помощта на близки хора непрекъснато.
Имайки предвид колко цялостно се повлиява начина на живот и усещането за лична безопасност, то с времето тези фактори увеличават не само риска от отключване на депресия и тревожни разстройства, но повишават и риска от суицид. При епилептици той е 13%, честотата на самоубийствата е 5-10 пъти по-висока, отколкото е при хората без епилепсия (del Busto & Toledo, 2018). Най-често срещаното психиатрично заболяване сред епилептиците е депресията, като също така е забелязано, че при тях по-често (в сравнение с честотата му в генералната популация) се наблюдава и БАР (del Busto & Toledo, 2018).
При страдащите от епилепсия един на всеки трима бива диагностициран и с психиатрично заболяване (Tellez-Zenteno et al., 2007). Качеството на живот при епилептиците се понижава поради заболяването им, повишава се и рискът от афективни и тревожни разстройства, както и от суицидни опити. Поради това следва да се въведе скрининг за психична патологична симптоматика, като този скрининг може да се провежда чрез въпросници, които невролозите рутинно да предоставят на пациентите си. Така може да бъдат взети мерки навреме и да се насочи вниманието на страдащия и лекаря към придружаващо психиатрично заболяване, което иначе ще остане незабелязано и недиагностицирано. Когато е известно и разпознато навреме психичното страдание, неврологът ще може да съобразява с него точно кои антиконвулсанти да назначава като лечение, тъй като те повлияват и определени психиатрични симптоми. По този начин медикаментозната грижа към страдащия от епилепсия ще бъде цялостна и оптимизирана, като при разпознато психично страдание лекарят ще може и да препоръча на пациента си да посети психотерапевт или психиатър, ако това е необходимо. Чрез подобен рутинен скрининг ще бъде осигурена възможно най-адекватна грижа и за психичното здраве на страдащите от епилепсия, а не само за неврологичните и физическите им симптоми.
Често срещан проблем при хората, страдащи от епилепсия и придружаващо психиатрично заболяване, е така наречената „двойна стигма“, повлияваща психичното им здраве (Mula & Kaufman, 2020). Социалната стигма върху епилепсията е подобна на тази върху психологическите заболявания. Често тя бива два вида – такава, която другите показват и такава, която болният усеща. Често стигмата е базирана на невежество, непознаване на заболяванията, предразсъдъци и суеверия. Проблемите се задълбочават, когато човек с епилепсия има и психично заболяване. Тогава хората започват да се държат с болния по различен начин, да го третират различно, а понякога болният дори сам да мисли, че отношението на хората около него се е изменило поради заболяванията му (Bellon et. al., 2010). Наличието на двойна стигма върху заболяванията води до несподеляне на съществуващи заболявания при лекарска консултация. Това може и да повиши нивата на тревожност.
Често когато се говори за хора с епилепсия, повечето си представят възрастен човек. Това далеч не е така. Множество деца страдат от епилепсия, като сред тях тези, страдащи и от коморбидни психиатрични заболявания, са 37% (Davies et. al., 2003). От извършеното изследване е установено, че децата с епилепсия страдат по-често от емоционални проблеми и трудно осъществяват и поддържат взаимоотношения с други хора. Това спомага за допълнително изостряне на отношенията в семейството, което от своя страна влошава допълнително психичното състояние на децата. В изследването е направена съпоставка с деца, страдащи от диабет, като е установено, че само 11% от тях имат някакви психологични проблеми, като не е установена категорична връзка между заболяването и психичните проблеми (Davies et. al., 2003).
Установено е още, че освен наличието на епилепсията периодът, през който човек страда от епилепсия също има голямо значение за качеството на живот (Hermann, 2000). В изследването си Хърман е сравнил качеството на живот на здрави хора с такива с дългогодишна епилепсия, като е установил, че наличието на хронична епилепсия води до видимо по-неблагоприятни условия за живот. Освен необходимостта от промяна в начина на живот с цел съобразяване с възможностите си, страдащите от епилепсия трябва да носят и тежестта на социалната стигма, очакването да имат пристъпи, постоянното приемане на антиепилептични медикаменти, често с множество странични ефекти за продължително време, а понякога и за цял живот.
Друг вид епилептични пристъпи, освен познатите на повечето хора припадъци, придружени с гърчове, са така наречените „малки пристъпи“. Те имат различни симптоми, които най-често са втренчване в една точка, замечтан поглед, бързо премигване на очите, безпричинни движения на ръцете, автоматизация на движенията, безцелно ходене и загуба на представата за реалност. Често тези симптоми, в зависимост от проявлението си, привидно се припокриват с халюцинации, „дежа вю“, психотични състояния, а в много редки случаи след приключване на пристъпа, страдащият в своето объркване може да прояви и агресия (Mula, 2014).
Тези „малки пристъпи“ често спомагат много повече за стигматизирането на епилепсията и приравняването ѝ към психиатричните заболявания. Това стигматизиране е изключително силно проявено в общности, които са невежи по отношение на заболяването. Това води до отчуждаването на болния от приятелски кръгове или от служебен колектив, което допълнително увеличава шанса за влошаване на вече налични или поява на нови психични страдания.
Данните от посочените изследвания, според които епилепсията повишава риска от суицид, депресивен епизод и тревожни разстройства, следва да бъдат разгледани от общопрактикуващите лекари и от невролозите, за да може те да провеждат необходимия скрининг с цел да осигурят по-цялостна грижа на пациентите си епилептици. Те страдат както от физическите симптоми на болестта си, така и от начините, по които тя влияе на психичното им здраве. Менталното състояние на хората с епилепсия се повлиява ежедневно и непрекъснато от особеностите на заболяването, които затрудняват и ограничават възможността за свободен, безопасен и спокоен живот.
Източници:
Bellon, M., Walker, C., Peterson, C., & Cookson, P. (2013). The “E” word: epilepsy and perceptions of unfair treatment from the 2010 Australian Epilepsy Longitudinal Survey. Epilepsy & Behavior, 27(1), 251-256.
Davies, S., Heyman, I., & Goodman, R. (2003). A population survey of mental health problems in children with epilepsy. Developmental medicine and child neurology, 45(5), 292-295.
del Busto, J. E. B., & Toledo, L. H. (2018). Epilepsy and Psychiatric Disorders.
Hermann, B. P., Seidenberg, M., Bell, B., Woodard, A., Rutecki, P., & Sheth, R. (2000). Comorbid psychiatric symptoms in temporal lobe epilepsy: association with chronicity of epilepsy and impact on quality of life. Epilepsy & Behavior, 1(3), 184-190.
Kobau, R., Gilliam, F., & Thurman, D. J. (2006). Prevalence of self‐reported epilepsy or seizure disorder and its associations with self‐reported depression and anxiety: results from the 2004 Healthstyles Survey. Epilepsia, 47(11), 1915-1921.
Mula, M., & Kaufman, K. R. (2020). Double stigma in mental health: epilepsy and mental illness. BJPsych open, 6(4).
Mula, M. (2014). Epilepsy-induced behavioral changes during the ictal phase. Epilepsy & Behavior, 30, 14-16.
Tellez‐Zenteno, J. F., Patten, S. B., Jetté, N., Williams, J., & Wiebe, S. (2007). Psychiatric comorbidity in epilepsy: a population‐based analysis. Epilepsia, 48(12), 2336-2344.
https://stockcake.com/i/electric-brain-concept_342090_415688