Разпознаваш ли се в статията, страдаш ли от депресия? Аз съм тук да те подкрепя. Кликни тук, за да си запишеш час или се обади на 0878 52 52 59.
Депресията е афективно психично състояние, при което според МКБ-10 (World Health Organization, 2016) се наблюдава следната симптоматика:
- понижена енергия, умора
- по-ниско настроение и намалени нива на активност
- нарушена концентрация на вниманието
- изменения в областите на съня и апетита (прекомерен или слаб апетит, затруднения при заспиване или сън в продължение на повече часове от обичайното)
- понижена увереност и ниска себеоценка
- усещане за вина и незначителност на собствената личност
- необичайно бърза уморяемост
- загуба на удоволствие от любими дейности
- понижен или изгубен интерес към предходни любими занимания
- неспособност да изпитвате пълноценно радост и щастие
- суицидна идеация и автодеструктивни действия
- понижено либидо
- усещане за безпомощност пред депресивните симптоми
- потиснатост и/или раздразнителност с нисък праг на фрустрация, възможен е и гняв
- плачливост при някои хора като израз на натрупалата се тъга и фрустрация от затрудненията
- психосоматични оплаквания – главоболие, болки в гърба и кръста, гадене, констипация и други телесни оплакваниния, които нямат медицинско обяснение и основание
- склонност към себелечение с контрапродуктивни и дезадаптивни методи – употреба на алкохол и други психоактивни вещества, преяждане, ощетяващ финансовото състояние шопинг с цел облекчаване на страданието, рискови поведения, провокирани от нуждата да се притъпи страданието или да се изпита нещо различно от обичайната тъга, празнота и неспособност за изпитване на емоции извън гамата на скръбта
Ако описаните оплаквания отговарят на преживяванията и усещанията Ви, е препоръчително да потърсите подкрепа от професионалист в сферата на психичното здраве. Кога е важно да потърсите помощ от психолог? Когато чувствате и забелязвате тежестта на депресивните симптими, все по трудно е да се справяте сам/с, има значително понижение в способността Ви да функционирате в която и да е област – например трудно е да вършите професионалните си отговорности, нямате сили и желание да се погрижите за дома и за близките си, нямате желание за нищо и не сте в състояние да се грижите за здравето си, храненето и личната хигиена.
В хода на консултациите при мен се конкретизира каква е тежестта на депресивния епизод (той може да бъде лек, умерен или тежък) в зависимост от броя и интензитета на симптомите. Депресията в късна възраст е рисков фактор за развиването на соматични заболявания. В изследване с 4493 американски участници на възраст ≥65 години, за чието психично и физическо здраве са събирани данни в продължение на 6 години, е открито, че депресията е рисков фактор за по-висока смъртност и за отключването на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Рискът от развиване на нови сърдечно-съдови заболявания се покачва с нарастването на стойностите по въпросниците, индикиращи депресивна симптоматика. В сравнение с участниците с най-ниски резултати по скалата за депресия при участниците с най-високи средни резултати рискът от развиване на сърдечно-съдови заболявания се е увеличил с 40%, а рискът от смърт – с 60% (Ariyo et al., 2000). Дори началните етапи и привидно леките симптоми на депресивен епизод не бива да се пренебрегват и омаловажават, тъй като добрата прогноза се подпомага от ранната идентификация и интервенция, а депресията обичайно води и до психосоматични оплаквания, както и до развиване на нови соматични заболявания при значителен процент от страдащите от депресия.
Често страдащите от депресия хора изпитват и симптоми на тревожност. Тревожността е широкообхватно понятие и се характеризира с усещания за напрежение, безпокойство, мисли и притеснения за конкретни наближаващи ситуации или генерални житейски обстоятелства. Може да се наблюдават и физиологични прояви, сред които са повишено кръвно налягане, учестено сърцебиене, прилошаване, изпотяване и треперене. За повече информация за тревожността кликнете тук. Проведените изследвания за корелацията между тревожност и депресия подчертават необходимостта да се обърне внимание и на двете състояния. Нерядко срещана е коморбидността между депресия и паническо разстройство. В изследване с 3056 участници в късна възраст е установено, че 26.1% от хората с тревожни разстройства (ТР) всъщност имат и депресия, 47.5% от участниците с диагноза депресия имат и ТР, а коморбидността между различните ТР е ниска (Beekman et. al., 2000).
Източници:
Ariyo, A. A., Haan, M., Tangen, C. M., Rutledge, J. C., Cushman, M., Dobs, A., & Furberg, C. D. (2000). Depressive symptoms and risks of coronary heart disease and mortality in elderly Americans. Circulation, 102(15), 1773-1779.
Beekman, A. T., De Beurs, E., Van Balkom, A. J., Deeg, D. J., Van Dyck, R., & Van Tilburg, W. (2000). Anxiety and depression in later life: co-occurrence and communality of risk factors. American Journal of psychiatry, 157(1), 89-95.
World Health Organization. (2016). International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems 10th Revision.