Какво е интелигентността? Тест с прогресивните матрици на Рейвън за деца на 6 до 11-годишна възраст

Може да откриете безплатния тест на този линк: https://forms.gle/qcR6gtNpE7hkKg646

Общата интелигентност (или общият фактор на интелигентността) е предложен от Чарлс Спиърмън конструкт, отнасящ се до наличието на обобщен умствен капацитет, оформящ общите когнитивни способности на индивида (Spearman, 1961). Спиърман е предложил общия фактор на интелигентността (g) след като е забелязал, че има значима корелация между академичното представяне на децата по разнообразни предмети в училище. Тестът с прогресивните матрици на Рейвън е създаден през 1936 г. от английския психолог Джон Карлайл Рейвън (Raven, 1936) и има за цел да измери общата интелигентност (наричана “the g factor” на английски) при деца, възрастни и при хора в късна възраст. Тестът на Рейвън е невербален и чрез него се прави оценка на флуидната интелигентност (gf), като това е термин, въведен от Реймънд Кетъл, който оспорва общия единен фактор на Спиърман и затова разграничава два вида обща интелигентност – флуидна (gf) и кристализирана (gc) интелигентност. Според Кетъл кристализираната интелигентност включва вече придобитите знания и умения, а флуидната интелигентност се отнася до способността за мислене и разсъждаване в нови ситуации, за аналогично и абстрактно мислене, за разрешаване на проблеми и когнитивна обработка на новопостъпила информация (McArdle et al., 2000). А влагането и инвестирането на усилия, активиращи флуидната интелигентност, води до акумулирането на различни знания и умения, които са под формата на кристализирана интелигентност и се придобиват чрез личен опит и образование в училище и в университет. Примери за кристализирана интелигентност са припомнянето на факти от всякакво естество (например исторически събития) и изграждането на богат речник, както и знанието за това как се използва езика, как се пише и се работи с текстове. А флуидната интелигентност се намесва и проявява, когато трябва да бъде разбрана и научена нова идея, когато се размишлява за абстрактни идеи и философия, при решаване на проблеми с иновативни решения, при изготвяне на стратегии и търсене на взаимовръзките между различни идеи и ментални репрезентации. Според Кетъл флуидната интелигентност е способност за “възприемане на взаимовръзки независимо от предходен придобит опит и инструкции, свързани с тези взаимовръзки” (Horn & Cattell, 1967). Двата вида интелигентност се използват в съчетание при разнообразни задачи. Например когато човек пише книга или статия, той си разработва стратегия за идеята, сюжета и подхода към съставяне на текста, при което използва флуидна интелигентност, но при припомнянето на различни факти и теории и при използването на знанията за езика се проявява кристализираната интелигентност. Тя се покачва плавно и постепенно, докато човек се обучава в училище и чрез опит, след което остава стабилна и се понижава в късна възраст, докато флуидната достига най-високи стойности в 20 до 30-годишна възраст, след което се понижава, предполагаемо поради по-рядко използване и естествените неврологични промени (Cacioppo & Freberg, 2012).

Според статистическата обработка на данните, събрани чрез изследване с 419 деца на 6 до 12-годишна възраст от Бразилия,  родителското образование (най-вече майчиното) е фактор със средна сила на ефекта, който влияе на коефициента на интелигентност, на епизодичната и работната памет, както и на инхибиторния контрол (Piccolo et al., 2016). В бразилското изследване коефициента на интелигентност на децата е измерен чрез теста с цветните прогресивни матрици на Рейвън и е потвърдена хипотезата, според която коефициента на интелигентност е по-висок при деца, чиито родители имат по-високи образователни степени, като изследователите отбелязват, че се наблюдава по-голяма сила на ефекта на майчиното образование, отколкото на бащиното. Освен влиянието на майчиното образование върху коефициента на интелигентност на поколението, в изследването се разглежда и това как социо-икономическия статус на родителите влияе на детското когнитивно функциониране. Установява се, че по-добрият социо-икономически статус, също както по-висoките образователни степени, се наблюдава именно при родителите, чиито деца имат по-високи резултати от администрираните психометрични инструменти и задачи, част от които са теста с цветните прогресивни матрици на Рейвън (измерващ IQ), възпроизвеждане на списък от 9 думи, задача за измерване на числов обем (digit span task), визуално-пространствени задачи за работна памет, задачи за слушане, четене, разбиране на текст и римуване и други. Авторите отбелязват, че ефектът на факторите родителско образование и социо-икономически статус е по-силен при децата, които са по-малки – до 9-годишна възраст, след която силата на ефекта на двата фактора се понижава постепенно (Piccolo et al., 2016). 299 обучаващи се в университет в Пекин са участвали в проучване, в което изследователите използват невроизобразяващи методи и Рейвън за напреднали (RAPM) с 36 матрици, целта е била да се провери дали майчиното образование е по-важен фактор за когнитивното развитие в юношеството (в сравнение с бащиното образование). Използван е регресионен анализ, чрез който се установявя, че майчиното образование е много по-важен детерминиращ фактор за флуидната интелигентност при поколението, отколкото бащиното (Kong et al., 2015).

В проучване, разглеждащо интелигентността при 80 деца в седми и осми клас, е използван тестът на Рейвън и са измерени променливите пол и образование на майките на участниците. Събраните данни показват липса на статистически значима взаимовръзка между пола на и.л. и резултатите им по Рейвън, но данните подкрепят хипотезата за статистически значима взаимовръзка между майчиното образование и детската интелигентност (Awamleh et al., 2013). В друго изследване изследваните лица са 9-10-годишни деца и е проучена връзката между академичните постижения и няколко променливи, сред които са теглото на децата, резултатите им по теста на Рейвън и образованието на майките. Според събраните данни от това изследване по-високото майчино образование корелира с академичните постижения и резултатите на децата по теста на Рейвън. Академичното представяне е по-добро и при децата, които са били кърмени, закусват редовно и са от семейства с добър социо-икономически статус (Zaini et al., 2005).

В проучване с 1822 деца от Естония на възраст между 7 и 13 години изследователите използват теста със стандартните прогресивните матрици на Рейвън, за да измерят интелигентността на ИЛ и да разберат как коефициента на интелигентност на децата корелира със семейното положение на майката (женена, неомъжена или разведена), с образованието ѝ, с това дали е пушила по време на бременността и с теглото на детето непосредствено след раждането му (Rahu et al., 2010). Авторите на естонското проучване откриват, че постепенно нараства коефициента на интелигентност (КИ) с повишаването на числото, показващо теглото на детето при раждането му, така че най-нисък КИ имат изследваните деца, които са родени преждевременно и са били с най-ниско тегло (под 2500 гр.) при раждането си. Образованието и семейното положение на майките имат положителна линейна корелация с КИ на децата, силата на ефекта на тези променливи е силна дори след като се вземат предвид и други възможни фактори. С 5-6 IQ точки под нормата за възрастта са децата, чиито майки са без никакво или с ниско образование, пушили са по време на бременността или са разведени или неомъжени. Авторите отбелязват, че най-висок КИ имат децата, чиито майки са омъжени и с висше образование (Rahu et al., 2010). Съществуващите проведени изследвания подкрепят хипотезата за корелация на КИ при поколението с родителското (най-вече майчиното) образование и подчератават социалната значимост на родителските фактори, чието влияние върху детският КИ е статистически значим.

В хода на дългогодишните изследвания на интелигентността Хорн добавя 10 нови широки способности – скорост на преработка, кратковременна памет и други. А Карол създава CHC Кетъл-Хорн-Карол теория, характеризираща се с йерархична структура, която съдържа три слоя. Когнитивните умения са взаимосвързани и затова не може да се отдели и изследва една когнитивна област, всяка ползва и другите при функциониране, нито една когнитивна функция (например: памет, внимание, възприятие) не се изпълнява в изолация. Базирана на СНС модела е Станфорд-Бине скалата. Златен стандарт в съвременната психометрична оценка на когнитивното развитие в детска възраст е скалата за интелигентност на Уекслeр за деца (Wechsler Intelligence Scale for Children), чрез която се измерват вербално разбиране, образно мислене, работна памет, скорост на преработка.