Имаш въпроси относно развитието на детето си? Рейвън тестът се интерпретира от специалист по детско развитие. Запиши си час, ще отговоря на въпросите ти.
Може да откриете безплатния тест на този линк: https://forms.gle/qcR6gtNpE7hkKg646
Общата интелигентност (или общият фактор на интелигентността) е предложен от Чарлс Спиърмън конструкт, отнасящ се до наличието на обобщен умствен капацитет, оформящ общите когнитивни способности на индивида (Spearman, 1961). Спиърман е предложил общия фактор на интелигентността (g) след като е забелязал, че има значима корелация между академичното представяне на децата по разнообразни предмети в училище. Тестът с прогресивните матрици на Рейвън е създаден през 1936 г. от английския психолог Джон Карлайл Рейвън (Raven, 1936) и има за цел да измери общата интелигентност (наричана “the g factor” на английски) при деца, възрастни и при хора в късна възраст. Тестът на Рейвън е невербален и чрез него се прави оценка на флуидната интелигентност (gf), като това е термин, въведен от Реймънд Кетъл, който оспорва общия единен фактор на Спиърман и затова разграничава два вида обща интелигентност – флуидна (gf) и кристализирана (gc) интелигентност. Според Кетъл кристализираната интелигентност включва вече придобитите знания и умения, а флуидната интелигентност се отнася до способността за мислене и разсъждаване в нови ситуации, за аналогично и абстрактно мислене, за разрешаване на проблеми и когнитивна обработка на новопостъпила информация (McArdle et al., 2000). А влагането и инвестирането на усилия, активиращи флуидната интелигентност, води до акумулирането на различни знания и умения, които са под формата на кристализирана интелигентност и се придобиват чрез личен опит и образование в училище и в университет. Примери за кристализирана интелигентност са припомнянето на факти от всякакво естество (например исторически събития) и изграждането на богат речник, както и знанието за това как се използва езика, как се пише и се работи с текстове. А флуидната интелигентност се намесва и проявява, когато трябва да бъде разбрана и научена нова идея, когато се размишлява за абстрактни идеи и философия, при решаване на проблеми с иновативни решения, при изготвяне на стратегии и търсене на взаимовръзките между различни идеи и ментални репрезентации. Според Кетъл флуидната интелигентност е способност за “възприемане на взаимовръзки независимо от предходен придобит опит и инструкции, свързани с тези взаимовръзки” (Horn & Cattell, 1967). Двата вида интелигентност се използват в съчетание при разнообразни задачи. Например когато човек пише книга или статия, той си разработва стратегия за идеята, сюжета и подхода към съставяне на текста, при което използва флуидна интелигентност, но при припомнянето на различни факти и теории и при използването на знанията за езика се проявява кристализираната интелигентност. Тя се покачва плавно и постепенно, докато човек се обучава в училище и чрез опит, след което остава стабилна и се понижава в късна възраст, докато флуидната достига най-високи стойности в 20 до 30-годишна възраст, след което се понижава, предполагаемо поради по-рядко използване и естествените неврологични промени (Cacioppo & Freberg, 2012).
Според статистическата обработка на данните, събрани чрез изследване с 419 деца на 6 до 12-годишна възраст от Бразилия, родителското образование (най-вече майчиното) е фактор със средна сила на ефекта, който влияе на коефициента на интелигентност, на епизодичната и работната памет, както и на инхибиторния контрол (Piccolo et al., 2016). В бразилското изследване коефициента на интелигентност на децата е измерен чрез теста с цветните прогресивни матрици на Рейвън и е потвърдена хипотезата, според която коефициента на интелигентност е по-висок при деца, чиито родители имат по-високи образователни степени, като изследователите отбелязват, че се наблюдава по-голяма сила на ефекта на майчиното образование, отколкото на бащиното. Освен влиянието на майчиното образование върху коефициента на интелигентност на поколението, в изследването се разглежда и това как социо-икономическия статус на родителите влияе на детското когнитивно функциониране. Установява се, че по-добрият социо-икономически статус, също както по-висoките образователни степени, се наблюдава именно при родителите, чиито деца имат по-високи резултати от администрираните психометрични инструменти и задачи, част от които са теста с цветните прогресивни матрици на Рейвън (измерващ IQ), възпроизвеждане на списък от 9 думи, задача за измерване на числов обем (digit span task), визуално-пространствени задачи за работна памет, задачи за слушане, четене, разбиране на текст и римуване и други. Авторите отбелязват, че ефектът на факторите родителско образование и социо-икономически статус е по-силен при децата, които са по-малки – до 9-годишна възраст, след която силата на ефекта на двата фактора се понижава постепенно (Piccolo et al., 2016). 299 обучаващи се в университет в Пекин са участвали в проучване, в което изследователите използват невроизобразяващи методи и Рейвън за напреднали (RAPM) с 36 матрици, целта е била да се провери дали майчиното образование е по-важен фактор за когнитивното развитие в юношеството (в сравнение с бащиното образование). Използван е регресионен анализ, чрез който се установявя, че майчиното образование е много по-важен детерминиращ фактор за флуидната интелигентност при поколението, отколкото бащиното (Kong et al., 2015).
В проучване, разглеждащо интелигентността при 80 деца в седми и осми клас, е използван тестът на Рейвън и са измерени променливите пол и образование на майките на участниците. Събраните данни показват липса на статистически значима взаимовръзка между пола на и.л. и резултатите им по Рейвън, но данните подкрепят хипотезата за статистически значима взаимовръзка между майчиното образование и детската интелигентност (Awamleh et al., 2013). В друго изследване изследваните лица са 9-10-годишни деца и е проучена връзката между академичните постижения и няколко променливи, сред които са теглото на децата, резултатите им по теста на Рейвън и образованието на майките. Според събраните данни от това изследване по-високото майчино образование корелира с академичните постижения и резултатите на децата по теста на Рейвън. Академичното представяне е по-добро и при децата, които са били кърмени, закусват редовно и са от семейства с добър социо-икономически статус (Zaini et al., 2005).
В проучване с 1822 деца от Естония на възраст между 7 и 13 години изследователите използват теста със стандартните прогресивните матрици на Рейвън, за да измерят интелигентността на ИЛ и да разберат как коефициента на интелигентност на децата корелира със семейното положение на майката (женена, неомъжена или разведена), с образованието ѝ, с това дали е пушила по време на бременността и с теглото на детето непосредствено след раждането му (Rahu et al., 2010). Авторите на естонското проучване откриват, че постепенно нараства коефициента на интелигентност (КИ) с повишаването на числото, показващо теглото на детето при раждането му, така че най-нисък КИ имат изследваните деца, които са родени преждевременно и са били с най-ниско тегло (под 2500 гр.) при раждането си. Образованието и семейното положение на майките имат положителна линейна корелация с КИ на децата, силата на ефекта на тези променливи е силна дори след като се вземат предвид и други възможни фактори. С 5-6 IQ точки под нормата за възрастта са децата, чиито майки са без никакво или с ниско образование, пушили са по време на бременността или са разведени или неомъжени. Авторите отбелязват, че най-висок КИ имат децата, чиито майки са омъжени и с висше образование (Rahu et al., 2010). Съществуващите проведени изследвания подкрепят хипотезата за корелация на КИ при поколението с родителското (най-вече майчиното) образование и подчератават социалната значимост на родителските фактори, чието влияние върху детският КИ е статистически значим.
В хода на дългогодишните изследвания на интелигентността Хорн добавя 10 нови широки способности – скорост на преработка, кратковременна памет и други. А Карол създава CHC Кетъл-Хорн-Карол теория, характеризираща се с йерархична структура, която съдържа три слоя. Когнитивните умения са взаимосвързани и затова не може да се отдели и изследва една когнитивна област, всяка ползва и другите при функциониране, нито една когнитивна функция (например: памет, внимание, възприятие) не се изпълнява в изолация. Базирана на СНС модела е Станфорд-Бине скалата. Златен стандарт в съвременната психометрична оценка на когнитивното развитие в детска възраст е скалата за интелигентност на Уекслeр за деца (Wechsler Intelligence Scale for Children), чрез която се измерват вербално разбиране, образно мислене, работна памет, скорост на преработка.