Някои хора смятат, че психотерапията е модерен феномен на нашата съвременност. Това не може да бъде по-далеч от истината. По-долу ще прочетете исторически факти, за да разберете защо това схващане не отговаря на действителността.
Хората винаги са търсили човек, който да „чува“ страданието им, да дава смисъл на преживяното и да води към спокойствие. Всяка епоха е имала свои „психолози“, не под тази дума, но със същата роля. Те са били шамани, жреци, философи, лечители, духовници. Разликата е, че тогава помощта е идвала чрез ритуали, магии, сънища и духове, докато днес психолозите работим с доказани научни методи, изследвания и етични принципи. Същността е непроменена: човекът винаги е имал нужда от друг човек, който да му помага да разбере и овладее вътрешния си свят.
Ето конкретни исторически фигури и практики, които можем да наречем „прото-психолози“. Това са най-ранните предшественици на психолозите. Всеки от тях е давал на хората смисъл, подкрепа, път напред, утеха и обяснение на вътрешния свят:
• Сибирски шамани – влизали в транс с барабани и танци, „пътували“ в света на духовете, за да върнат загубената душа на страдащия. Това е било средство за лечение на кризи, страхове и болести.
• Жреците в Месопотамия – документирани в клинописни таблички, те извършвали ритуали срещу демони, които според вярванията причинявали безсъние, кошмари и тревожност. Освен заклинания, давали и препоръки за поведение.
• Египетски жреци – в храмовете на съня хората получавали „лечебни сънища“. Жреците ги тълкували и предписвали ритуали и медитативни практики като ранна форма на анализ на сънища и символична терапия.
• Жрица-пророчица в светилището на Аполон (Гърция) – жрица на Аполон, която в транс давала отговори на въпросите на хората. Често отивали при нея със страхове и лични кризи, а полученото послание им давало ред и посока.
• Друидите (жреци при келтските народи) – описани като лечители и съветници. Към тях хората се обръщали не само за ритуали, но и за съвет в житейски трудности и конфликти.
• Будистките монаси – предлагали беседи и медитация, които давали вътрешен мир, обуздаване на мислите и нов поглед към страданието.
• Жреците на Митра – провеждали мистични обреди на символично умиране и възраждане, чрез които посветените преживявали освобождаване от вина и страхове.
• Християнските изповедници – слушали изповедите на хората и им давали утеха и насоки за живота. Това е била институционализирана форма на ранна, частична форма на „вербална терапия“.
• Пустинните отци – духовници, които пишат за натрапливи мисли, тревоги и изкушения, как човек да се справя с тях чрез изповед и духовно наставление.
• Дервиши (в суфизма) – използвали притчи, танци, поезия, аскетичен живот и медитативни практики за успокояване на ума, вътрешна хармония и намиране на смисъл.
Тези фигури са различни по култура и вяра, но еднакви по роля, били са утешители, изслушващи и даващи структура, топлина на човешките страдания. Днес психологията е наследила тази функция, но я упражнява чрез наука и доказани методи, вместо чрез ритуали и митове.