Разпознаваш ли се в статията, страдаш ли от тревожност? Аз съм тук да те подкрепя. Кликни тук, за да си запишеш час или се обади на 0878 52 52 59.
Тревожни разстройства се наблюдават при около 15-20% от децата и юношите (Beesdo et al., 2009), като според някои изследвания честотата е по-висока, измерена е честота 31.9% във възрастта 13-18 години (Merikangas et al., 2011). Тревожните разстройства са често срещани при възрастните, приблизително 30% от тях страдат от някое тревожно разстройство, отключващо се през някой от етапите на живота си, може да се забележи на 19 или да възникне за пръв път, когато човек е на 65.
Често ме питат каква е разликата между страх и тревожност. И двете психоемоционални преживявания водят до повишена възбуда и бдителност, до реакции на нервната система, които не можем да контролираме волево (ускорен пулс, изпотяване, усещане за тежест и стягане в гърдите, учестено и тежко дишане). Но как да разграничим страх от тревожност, за да определим какво изпитваме? Страхът е насочен към специфичен, определен обект или конкретна ситуация, предметно определен и ясен е, докато тревожността е неопределено, неопредметено чувство за заплаха, пораждащо безпокойство, стимулът, който я предизвиква, е обичайно несъзнаван и неизвестен. Страхът е реакция към актуална ситуация и заплаха (“Гони ме мечка в гората!”), докато тревожността е спрямо потенциално неясно основание или възможна заплаха в бъдещето – нещо, което би могло да се случи (“Тревожа се, че ще се проваля във всичко или близките ми ще се разболеят.”). Страхът е ограничен във времето, спира при отстраняване на стимула, докато тревожността е хронична и продължителна. Следвайки тези аспекти, можете да определите дали чувствате тревожност или страх. Ключово е да различаваме и специфичната фобия – при нея има един конкретен стимул, пораждащ страх, това може да бъде фобия от игли, от височини, от определени животни. Любопитна е темата за тревожността като устойчива личностна диспозиция и като временно състояние, при някои хора склонността към изпитване на тревожност е личностова черта – константна и устойчива черта на характера, която са имали най-често още от ранна детска възраст.
Тревожността е широкообхватно понятие и се характеризира с усещания за напрежение, безпокойство, мисли и притеснения за конкретни наближаващи ситуации или генерални житейски обстоятелства. Може да се наблюдават и физиологични прояви, сред които са повишено кръвно налягане, учестено сърцебиене, прилошаване, изпотяване и треперене. Тревожността може да е естествено временно психично състояние, предхождащо определено събитие – например предстоящ изпит, важна среща или хирургическа интервенция. Ако обаче тревожността е част от съвкупността от симптоми, отговаряща на дадени диагностични критерии (според МКБ-11 или DSM-5), то се установява наличието на тревожни разстройства (част от които са паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, агорафобия). За разлика от тревожността при тези разстройства, ситуативната тревожност отминава след преминаването на конкретно притеснително събитие и е пропорционална по интензитет реакция на “опасността”, която събитието представлява. Чарлз Спийлбъргър разграничава ситуативната тревожност от тази, която бива разглеждана като личностна черта (на англ.: state and trait anxiety). Създадена е скала за измерване на тревожността като състояние и личностна черта (STAI) (Spielberger et al., 1983), за да се измери тревожността като черта при участниците. Тревожността като личностна черта е трайна и устойчива предпоставка, предразполагаща изпитването на тревожност в разнообразни ситуации. Нивата на тревожността като черта индикират склонността на даден човек да чувства тревожност. Хората с високи резултати по тази субскала от скалата за измерване на тревожността като състояние и личностна черта (STAI) изпитват тревожност в ежедневието си по-често, в повече ситуации и с по-висок интензитет.
Според Спийлбъргър двете проявления на тревожността не са независими, а функционират като единен конструкт – високите нива на тревожността като черта при даден индивид означават, че при него ще са високи и нивата на тревожността като състояние, когато е изправен пред предизвикателна за него ситуация (Raypole, 2021). В изследване с ядрено-магнитен резонанс и попълване на STAI е установено, че има невроанатомични различия между проявленията на двата “подтипа” на тревожността – като черта и като състояние (Saviola et al., 2020).
В диагностичната категория на тревожните разстройства са включени различни ментални състояния. В детска, предучилищна и училищна възраст могат да се наблюдават тревожност от раздяла, специфични фобии, генерализирано тревожно разстройство, селективен мутизъм, а в юношеските години най-често се наблюдават социална тревожност, паническо разстройство, агорафобия, ОКР, при възрастни – социална тревожност, генерализирано тревожно разстройство, ОКР, паническо разстройство, агорафобия. Всяко от описаните тревожни разстройства има своите особености и изисква различен интервенционен подход. За целите на измерване на тревожността в България се администрират скала на Тейлър за тревожност, скала на Спилбъргър за тревожност, RCMAS, многомерна скала за тревожност в юношеска възраст.
Има два подтипа на често срещаната според статистиката социална тревожност, тя може да бъде генерализирана за всички социални ситуации или негенерализирана/специфична – оплакванията се проявяват само в ограничен брой социални ситуации, например единствено при публично говорене. Генерализираният тип е много по-разпространен. Параметри за анализ на подтипа на социална тревожност – дали е при публична изява или при всички социални взаимодействия, дали се избягват ситуации с интензивно отбягване или е запазено социалното функциониране? Това са важни въпроси, на които се дават отговори в хода на консултациите при професионалист.
Рискови фактори от семейната среда за развиване на тревожност:
- Боязливи/тревожни родители, предаващи на детето твърде предпазлив възглед за живота, прекомерно ползват думата “внимавай с…” и индуцират страх от всичко съществуващо, така децата научават и интернализират знанието, че светът е опасен.
- Критични и свръхизискващи родители, които учат децата, че никога не са достатъчно добри, чувстват се неадекватни и се превръщат в перфекционисти, постоянно критикуват себе си.
- Неглижиращи и отхвърлящи родители, които създават базова несигурност в децата си, развиващи постепенно дълбоко вътрешно чувство на несигурност и безпомощност.
- Родител/и, страдащи от алкохолизъм или друга зависимост;
- Родители, потискащи изразяването на емоции и отстояването на себе си, след време тези емоции изплуват и това поражда паника и тревожност при децата.
Източници:
Beesdo, K., Knappe, S., & Pine, D. S. (2009). Anxiety and anxiety disorders in children and adolescents: developmental issues and implications for DSM-V. Psychiatric Clinics, 32(3), 483-524.
Merikangas, K. R., He, J. P., Burstein, M., Swendsen, J., Avenevoli, S., Case, B., … & Olfson, M. (2011). Service utilization for lifetime mental disorders in US adolescents: results of the National Comorbidity Survey–Adolescent Supplement (NCS-A). Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry, 50(1), 32-45.
Raypole, C. (2021, September 8). Anxiety Isn’t Just a Passing State — Sometimes, It’s More of a Trait. Healthline. Извлечено на 15 февруари 2022 от https://www.healthline.com/health/anxiety/what-is-trait-anxiety
Saviola, F., Pappaianni, E., Monti, A., Grecucci, A., Jovicich, J., & De Pisapia, N. (2020). Trait and state anxiety are mapped differently in the human brain. Scientific reports, 10(1), 1-11.
Spielberger, C. D., Gorsuch, R. L., Lushene, R., Vagg, P. R., & Jacobs, G. A. (1983). Manual for the State-Trait Anxiety Inventory. Palo Alto, CA: Consulting Psychologists Press.