Някои хора смятат, че психотерапията е модерен феномен на нашата съвременност. Това не може да бъде по-далеч от истината. По-долу ще прочетете исторически факти, за да разберете защо това схващане не отговаря на действителността.
Хората винаги са търсили човек, който да чува страданието им, да дава смисъл на преживяното и да води към спокойствие. Всяка епоха е имала свои ”психолози“, не под тази дума, но със същата роля. Те са били шамани, жреци, философи, лечители, духовници. Разликата е, че тогава помощта е идвала чрез ритуали, магии, сънища и духове, докато днес психолозите работим с доказани научни методи, изследвания и етични принципи. Същността е непроменена: човекът винаги е имал нужда от друг човек, който да му помага да разбере и овладее вътрешния си свят.
По-долу изброявам исторически фигури и практики, които са с функция на прото-психолози. Това са най-ранните предшественици на моята професия. Всеки от тях е давал на хората смисъл, подкрепа, смислен път напред, утеха и обяснение на вътрешния свят:
- Сибирски шамани – влизали в транс с барабани и танци, ”пътували“ в света на духовете, за да върнат загубената душа на страдащия. Това е било средство за лечение на кризи, страхове и болести.
- Жреците в Месопотамия – документирани в клинописни таблички, те извършвали ритуали срещу демони, които според вярванията причинявали безсъние, кошмари и тревожност. Освен заклинания, давали и препоръки за поведение.
- Египетски жреци – в храмовете на съня хората получавали ”лечебни сънища“. Жреците ги тълкували и предписвали ритуали и медитативни практики като ранна форма на анализ на сънища и символична терапия.
- Жрица-пророчица в светилището на Аполон (Гърция) – жрица на Аполон, която в транс давала отговори на въпросите на хората. Често отивали при нея със страхове и лични кризи, а полученото послание им давало ред и посока.
- Друидите (жреци при келтските народи) – описани като лечители и съветници. Към тях хората се обръщали не само за ритуали, но и за съвет в житейски трудности и конфликти.
- Будистките монаси – предлагали беседи и медитация, които давали вътрешен мир, обуздаване на мислите и нов поглед към страданието.
- Жреците на Митра – провеждали мистични обреди на символично умиране и възраждане, чрез които посветените преживявали освобождаване от вина и страхове.
- Християнските изповедници – слушали изповедите на хората и им давали утеха и насоки за живота. Това е била институционализирана форма на ранна, частична форма на ”вербална терапия“.
- Пустинните отци – духовници, които пишат за натрапливи мисли, тревоги и изкушения, как човек да се справя с тях чрез изповед и духовно наставление.
- Дервиши (в суфизма) – използвали притчи, танци, поезия, аскетичен живот и медитативни практики за успокояване на ума, вътрешна хармония и намиране на смисъл.
Тези фигури са различни по култура и вяра, но еднакви по роля, били са утешители, изслушващи и даващи структура, топлина на човешките страдания. Днес психологията е наследила тази функция, но я упражнява чрез наука и доказани методи, вместо чрез ритуали и митове.
Шаманите, жреците и свещениците са били хората, слизащи в най-тъмните пластове на човешкото преживяване, където разумът отстъпва място на първичните сили на живота. Техният език е бил езикът на духовете, демоните и боговете, но зад тези образи прозира вечната среща с нагона, с дълбинни, примитивни, но и сублимационни процеси. Шаманите не са лекували екзекутивна дисфункция, а зли сили, не са разговаряли със симптомите, а с онова, което ги поражда в най-хтоничните, дълбоки пластове. В ритуала, мита и посвещението те са търсели начин човекът да се помири с вътрешните си сенчести сили, защото са знаели, че онова, което не бъде признато в душата, неизбежно се превръща в съдба. В този смисъл древните духовни водачи могат да бъдат разглеждани като първите изследователи и лечители на психичната организация, невидимото движение на желания, страхове и ”демонични“ импулси, които оформят човешкия живот много преди човек да ги осъзнае.
Оттогава насам средствата са се променили, но въпросът е останал същият… Днес психолозите не използваме ритуали и билки, а терапевтичен диалог, в който вплитаме целенасочени интервенции, стремежът е непроменен, целим да осветим онова, което живее в сянка, да пренасочим невидимите психични процеси в градивната посока на същинското озаряване, осъзнаване и Ренесанс на душата. Историята на психологията не започва с първата лаборатория, а с първия човек, който е дръзнал да се вгледа в човешката душа със спокойствие и увереност. И в това се крие непрекъснатата нишка между древния шаман и съвременния психолог. В ярката смелост да хванем нечия ръка и да водим друг човек по пътя към собствената му истина, без сянката да ни плаши. Един опитен шаман, жрец или психолог е в мир със сенките, от които черпи мъдрост.
Обичайно един човек трудно издържа срещата дори със собствената си сенчеста, плашеща страна. Аз инстанцията инстинктивно го защитава, тя изтласква, разцепва, отрича. Несъзнаваното остава непоносимо, защото нагонният живот надхвърля капацитета на съзнанието да го символизира и задържи в уравновесено състояние. Но шаманът, както и дълбинният психолог, е човек, който е превърнал тази бездна в свой комфортен дом. Там, където другите се плашат и срамуват, психологът е в свои води, разпознава обектни катексиси, развитийни дефицити за компенсиране, Танатос и Ерос, архетипи, съединяване и разединяване на нагоните, пренос и контрапренос. Той не бяга, неговата задача е да ги понесе, да ги удържи психично и да ги преведе към осъзнаване. Защото само онзи, който е изградил способност да държи смело и стабилно собственото си несъзнавано, има уменията да бъде временен задържащ, трансформиращ съд и за психичната реалност на другия. Промяната изисква релационни процеси, свързване в едни отношения на сигурност, доверие и топлина. Това е ценна като диамант форма на човешко присъствие, в която психологът има силата да приеме онова, което другият още не може даже да погледне в себе си. С времето постепенно се сформират нови умения и спокойствие през призмата на чувството, че не си сам в тъмното, а някой държи ръката ти и те подкрепя, за да успееш да погледнеш Сянката право в очите, да я разбереш, интегрираш и заобичаш, черпейки от мъдростта на този подземен, хтоничен, ”демоничен“, невидим свят, от който изгрява всеки впоследствие видим слънчев лъч.