Разпознаваш ли себе си или близък в тази статия? Аз съм тук да те подкрепя. Кликни тук, за да си запишеш час или се обади на 0878 52 52 59.
Как се дефинира агресията?
За да проучим проявленията, биологичните фактори и връзката на агресията със социалното учене и фрустрацията, то е необходимо преди това да разберем и осмислим в дълбочина същността на понятието “агресия”. Какво всъщност представлява агресията, как можем да я опишем, какви видове агресия има, чрез какви примери можем да изрисуваме картината на проявата на агресивно поведение в реалния живот? Нека започнем с това как може да се дефинира агресията в социалната психология. Агресия е всяко умишлено действие, съдържащо като вътрешна мотивация желанието да се нанесе вреда – независимо от това дали тази вреда и болка ще е нефизическа или физическа. Няма значение дали действието действително е успяло да нарани другия човек, защото важно и ключово е намерението – психоемоционалният подтик да се причини болка е елементът, който класифицира определено поведение като агресивно.
Мога да опиша незначителността на успеваемостта на действието чрез следния пример. Нека си представим за момент, че двама мъже се карат по време на събиране с алкохол и храна. Между тях избухва жесток спор и един от мъжете взема ножа от масата и се опитва да пореже другия по ръката, само че вторият мъж успява да се отдръпне и защити. В този случай имаме преднамерено извършено действие, целящо да нарани другия човек. Само че това действие не е довело до желания резултат, тоест не е имало успеваемост, но е било налично намерението да се нанесе вреда. А сега нека си представим как две жени приготвят вечеря и една от тях, бързайки в работата си, без да иска порязва втората жена с нож. В този втори пример виждаме практически нанесена вреда, но не е имало агресивно намерение, затова и това действие не е агресивно, а е случаен инцидент. Тези примери ни помагат да разберем, че едно действие се дефинира като агресивно чрез осмисляне на това дали е имало агресивно намерение и психоемоционален подтик, а не чрез нанесената щета. Нанасянето на физическа или емоционална щета не означава автоматично, че поведението, довело до това, е било агресивно по същността си. Необходимо е да следим за наличието на агресивно намерение, а не да съдим само по резултата. Можем да си представим и шофьор, който от невнимание е блъснал пешеходец. Този шофьор не е извършил агресивен акт, не е имал никакво намерение и желание да наранява пешеходеца.
Какви са видовете агресия?
За да задълбочим знанията си за агресията още повече, е полезно да се изясни какви са видовете агресия. При инструменталната агресия причиняването на болка може да бъде описано най-добре като способ за постигане на определени цели, които са различни от чистото желание да бъде наранен някой друг. Ако по време на спортно събитие един играч е блъснал или наранил друг, докато се е борил за победата на отбора си, то първият спортист проявява инструментална агресивност. Може да нарани противников играч, но няма да е от враждебен подтик, а ще е действие с цел победа, а не нараняване на играч. Иначе казано, нанасянето на вреда в спорта по принцип е средство, а не цел само по себе си – ето това е пример за инструментална агресия. Инструменталната агресия се поражда по-скоро на когнитивно, а не на афективно ниво. Примери за нея са и хладнокръвно планирани терористични актове с политически цели, както и наемните убийци, които убиват не поради каквито и да е чувства спрямо жертвата, а с цел приходи.
Другият вид е емоционалната (или враждебна и злостна) агресия. При нея самото нараняване е цел, тя е с реактивно-импулсивен характер, често е причинена от силни емоции, тоест съдържа психоемоционален подтик. Пример за емоционално-злостна агресия е това как след тежък конфликт между двама единият се афектира прекомерно поради натрупалия се гняв, вследствие на което напада опонента си физически, започва да го удря, нахвърля му се импулсивно и цели да го нарани.
Как изглежда агресията?
Ако гледаме отстрани като наблюдатели, агресията може да ни изглежда като напълно физически акт – например блъскане, удряне, ритане, хапане, порязване, намушкване или прострелване на друг човек. Но не бива да забравяме, че агресията може да е и вербална – като отправяне на обиди, крещене или заплашване. Нефизическата агресивност може да бъде също толкова вредна за потърпевшите, както и физическата. Освен вербална, нефизическата агресия може да бъде и релационна, която се нарича също междуличностна или социална агресия. При релационната агресия има умишлено накърняване на връзката на човек с друг човек (или с други хора) – например чрез разпространяване на неверни слухове или говорене и критикуване зад гърба с цел понижаване на стойността на хората, които агресорът цели да премахне от нечий живот, очерняйки образа им.
Биологична перспектива и биохимични фактори при агресията
Има разнообразни отговори на въпроса дали агресивните действия са плод на социално учене или са инстинктивни. Придобита ли е агресията или е вродена? От гледната точка на биологичната перспектива за агресията влиянието на биохимичните фактори над това поведение е неоспоримо. Агресията при всички примати (например шимпанзетата) е инстинктивна и служи за запазване на териториите, хващане на плячка, демонстриране на сила и успешно създаване и изхранване на поколение. Според еволюционната перспектива агресивността присъства като вродено качество, но благодарение на механизми за потискането ѝ тя може да бъде контролирана, когато това контролиране благоприятства оцеляването и развитието. При някои животни мъжките се бият един с друг, за да стане ясно кой е най-силен и кой стои най-високо в йерархията. Именно този мъжки се размножава с най-голям брой от женските, тоест той има внушително по-голям шанс да има многобройно поколение. А и така гоялама част от новото поколение произхожда именно от животните, които са били най-силни при съревнованията, което цялостно подпомага оцеляването на вида, защото се предават гените на най-издръжливите и силните. Интересен факт е и това, че стимулирането на амигдалата с ток води до повишаване на агресивността, но понякога резултира в опити за бягство, тоест се активира режимът “бий се или бягай” (Allikmets, 1967). Разбира се, ключова информация е и това, че тестостеронът се свързва с агресивността. В изследване Джеймс Дабс окрива, че по-високи нива на хормона имат затворници, които излежават присъди за престъпления с насилие.
Как влияе температурата на агресията?
Интересен ситуационен фактор, влияещ на агресията, е температурата. В експеримент на Уилям Грифит и Робърта Вейч една група студенти решава тест при обичайна температура, а втората група го решава в стая, в която температурата се повишава до 32 градуса. Участниците, които са били в горещата стая, проявяват повече враждебност при описване на непознат и усещат по-силна агресивност, отколкото участниците в първата група. Когато изследваните лица изпитват болка и/или дискомфорт, стават по-агресивни. Връзка между агресията и температурата е открита и чрез изследване на Карлсмит и Андерсън, според което повече размирици по време на движението за граждански права е имало именно в горещите дни. (Carlsmith & Anderson, 1979). А от изследване на Кенрик и Макфларън става ясно, че шофиращите в коли без климатик по-често използват клаксоните си (Kenrick & MacFarlane, 1986).
Социално учене
Връщайки се отново към спора за това дали агресивността е вродена или придобита, е полезно да обърна внимание и на социалните фактори. В подкрепа на идеята за социалното учене мога да разкажа за пигмеите в Африка, племената лепча в Сиким и племето арапеш в Нова Гвинея. В тези общества агресивните актове са толкова оскъдни, че подкрепят хипотезата, че агресията се влияе в много по-голяма степен от социални фактори, не от биологични. Тази хипотеза може да бъде подкрепена и чрез примера за индианците ирокези, които са живели в мир с векове, но под влияние на нови социални фактори от миролюбиво племе са се превърнали в жестоки воини. Това се е случило поради търговията на пристигналите европейци, която е довела до необходимост ирокезите да се борят със съседни племена за ресурси.
Тук е важна и фройдистката гледна точка, според която се е наложило човекът да сублимира нагоните си поради натиска на цивилизацията. Според Фройд има вродена агресия, само че тя се потиска и разновидностите на проявленията ѝ са моделирани от социални фактори. Аз съм привърженик на тази фройдистка перспектива, защото ми допада как добре съчетава влиянието на биохимичните фактори на вроденост със социалното учене. Ясен пример за това как агресивността се потиска от социални фактори е това, че ако в мозъка на маймуна се стимулира зона, която обичайно предизвиква агресивност, то тази маймуна няма да стане агресивна, ако е край втора маймуна, която е по-силна и е по-високо в йерархията.
Един експеримент, който е демонстрирал каква значимост има социалното учене за агресията, е експериментът с куклата Бобо, при който деца наблюдават как възрастен проявява агресия спрямо играчката Бобо, след което се установява, че децата имитират модела на поведение – те следват примера на възрастния, който е бил агресивен спрямо куклата. Този пример за следване на модел чрез имитация показва, че децата се учат чрез наблюдение. Това е притеснително, тъй като подкрепя популярната и плашеща хипотеза, че наблюдаването на насилие по телевизията и в интернет може да резултира в повишаване на толерантността към агресията и проявите ѝ в реалния живот.
Чрез какви способи може да се редуцира агресивността?
Видно е, че агресивността при хората може да се модифицира. Социални и ситуационни фактори на средата могат да я повишават или редуцират. Известно е, че повишената емпатия към останалите корелира отрицателно с агресивността, така че е логично да смятаме, че добра превенция на агресивни действия може да е развиването на способност за съчувствие. Благотворно е подрастващите да имат за пример родителски фигури, които се контролират и демонстрират алтернативни на агресията методи за справяне в ситуации, които предизвикват гняв и фрустрация. Когато този ранен период за въздействие е минал, а през него не само не е възпитавана емпатия, но и децата са наблюдавали предимно агресивни модели и толерантност към агресията, може да възникнат проблемни прояви на агресивност.
Важен способ за редуциране на агресията е награждаването на неагресивно поведение. Идеята тук е да не се обръща внимание на агресивните действия на децата, за да не се сформира в тях разбирането, че чрез проблемни действия получават внимание. По-добре е да се обръща внимание на малчуганите, когато се държат добре с останалите – когато не са агресивни. Ключово е да се отделя достатъчно време за грижа, за да може децата да знаят, че ще получат внимание и не е необходимо да го търсят чрез други поведения. Чрез споделяне на време и активности може родителите да потърсят специалист навреме, ако забележат, че детето им има проблем с агресията, с който те не могат да се справят, а не биха имали възможност да следят развитието на детето си, ако не прекарват време с него.
Разбира се, популярен способ за редуциране на агресията е наказанието. Но ако то е прекалено тежко и непремерено, предизвиква висока фрустрация, а тя от своя страна би наляла още масло в огъня на агресията. По-ефективно от жестоко наказание би било наблюдението на пример за агресивен човек, който е бил сурово наказан поради действията си. Както знаем, хората се учат чрез примери от средата, следователно е добре да се показва, че агресията и насилието не само не са приемливи в социума, а и са наказуеми.
Връзката фрустрация – агресия
Тема, заслужаваща внимание, е и тази за връзката между фрустрацията и агресията. Предположението за тази връзка е резултирало в теория за агресивността, предложена през 1939 г. от екип, включващ Джон Долард, Нийн Милър и други. Според тях агресията се причинява и подхранва от неспособност или прекомерни затруднения да се постигне цел или да се удовлетвори желание. Това е проучено в интригуващ експеримент на К. Уилямс, в който изследователят е събрал данни за това как фрустрацията и наличието на насилие във видео игра ще повлияят на агресивността. В първия етап на експеримента участниците (които са 150 студенти от мъжки пол) са попълнили въпросници, измерващи агресията им. След това са разпределени в 4 групи – в група 1 се играят видео игри с насилие и ниска трудност, в група 2 се играят игри с насилие и фрустрираща трудност, в група 3 игрите са без насилие и с ниска трудност, а в група 4 ИЛ играят игри без насилие и с фрустриращо висока трудност. Попълнените след това въпросници ракриват, че насилието е повлияло върху нивата на агресивност, отчетени след играта, но с най-високи резултати по скалата за враждебност във въпросниците били ИЛ, които са играли игри с насилие и фрустрация.
Фрустрацията може да повиши агресията и да е фактор за проявите ѝ. Това знание може да ни помогне да разберем агресивното поведение още по-добре, а и да служи като вдъхновение за способи за редуциране на агресивността. Развиването на умения за справяне с гнева, страха и фрустрацията според мен може да е един от най-важните начини за превенция на агресията. Като последен интересен факт ще отбележа за откритата връзка между тревожността и агресията. Хрумна ми да проуча дали има такава потвърдена корелация, когато се замислих за това как при тревожните разстройства се изпитва високо ниво на фрустрация, което е възможно да предизвика гняв и агресия. Със сигурност има още много, което можем да научим по темата за човешката агресия и методите за редуцирането ѝ, а базирането на вече потвърдени чрез изследвания хипотези може да ни е от полза. Благодаря за вниманието! Надявам се тази презентация да е била интересна и полезна.
Източници:
Андреева, Людмила. (2001). Социална психология – христоматия. Дилок.
Aronson, E., & Aronson, J. (2018). The social animal. Worth Publishers, Macmillan Learning.
Allikmets, L. K. (1967). Behavioral reactions to electrical stimulation of amygdala in cats. Neuroscience Translations, 1(2), 119-127.
Bandura, A., Ross, D., & Ross, S. A. (1961). Transmission of aggression through imitation of aggressive models. The Journal of Abnormal and Social Psychology, 63(3), 575.
Williams, K. D. (2009). The effects of frustration, violence, and trait hostility after playing a video game. Mass Communication and Society, 12(3), 291-310.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4729594